Делото на Св.Св. Кирил и Методий

Духовната сила на човека се проявява в желанието му да се бори с превратностите на съдбата,както и с вътрешни и външни врагове.Тази духовна сила тласка развитието на човешкия род.Затова имената на такива личности,каквито са светите братя Кирил и Методий са записани със златни букви на страниците на човешката история. Делото на Кирил и Методий има дълбоко прогресивен характер.По времето на Средновековието ,то представлява едно демократично явление,което руши основите на тогавашната идея за културния възход на човечеството.По този начин се разкрива основната идея-да се използва живият народен език за просвещаване.Тази идея,въпреки иновативността и ефективността си ,дълго време остава незабелязана от западните славянски народи,поради голямото влияние на католическата църква по техните земи. Чрез създаването на славянската писменост,Кирил и Методий създават една нова култура-славянската,която се появява на историческия небосклон наред със старата латинска и гръцка култура.По този начин се създава широко поле за изява на много млади творци,които впоследствие допълнително обогатяват славянската култура. По времето на мисията на Кирил във Венеция,той разкрива и защитава тезата си,че всички народи имат еднакво право да имат собствена култура и ценности с думите:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички?Също и слънцето не грее ли на всички?Не дишаме ли еднакво въздух?”Въпреки неоспоримите доказателства,с които той оспорва триезичниците,идеята за равенство между народите се възприема едва в епохата на хуманизма,т.е. схващането ,че всички могат да участват в изграждането на общочовешката култура задълго остава невъзприето.Тук могат да бъдат припомнени думите на Г.Димитров:”В областта на културата по способности няма малки и големи народи.Всеки наод,колкото и малък да е той,може да бъде способен да внесе в общата съкровищница на културата своя принос от ценности” Днес ,в началото на третото хилядолетие,във века на информацията,нещата ,които ни карат да се чувстваме горди със себе си ,намаляват с всеки изминал ден.Преобладават все неща,които ни карат да се чувстваме малки и незначителни.Делото на светите братя,със своето общочовешко значение опроврегава зараждащото се чувство на непълноценност у повечето от нас,а идеята,че всеки има право да се развива,да допълва и надгражда своите знания и култура,продължава да бъде нашата най-стабилна опора и както отправна точка към бъдещи постижения и успехи.