Защо Антигона побеждава Креон

Защо Антигона побеждава Креон
(есе)

Конфликтът, който се заражда в традицията на Софокъл е между две лица, които отстояват позициите си. От една страна Антигона която почита неписаните закони и погребва мъртвия от друга страна Креон представител на властта и реда в държавата. И двата  героя  са убедени в правотата си и никога не отстъпват от позициите си.

Решението на Антигона да погребе брат си е предизвикано от обич и привързаност.

Антигона действа по повелята на сърцето, а Креон по властта, която има. И все пак мъртвия вече не е заплаха, а пред смъртта всички са равни. Според мен действието на Антигона е подвиг. Тя е олицетворение на правдата и истината. Едиповата дъщеря е смела, решителна, обичаща по равно и двамата си братя. Тя ги приема такива, каквито са. Тя погребва  Полиник , водена от разума на сърцето си. Тя е готова да приеме смъртта в името на правдата. Ако бе останала  жива сигурно щеше да бъде щастлива, защото е направила това, което трябва. Антигона не прикрива стореното тъкмо обратното нека всички да разберат за това. Тя е представител на народа, които се страхува да говори. Антигона е човекът, който единствен се опълчва на Креон в името на сестринската си обич. Поддържа мнението си от началото до края на творбата за разлика от Исмена, която в началото е против погребването, а в края е готова да признае нещо, което не е извършено. От друга страна  и, хорът има определена роля  той предизвиква Креон да говори, да сподели мислите и чувствата си. Той е твърд . Държи законите му да бъдат спазвани от всички и, наказва всеки, дори и виновникът да е негов роднина. Креон запазва позиция пред  Хемон. Законите не могат да бъдат нарушавани заради любимата на сина му. Не се поставя на мястото на Хемон. Не показва абсолютно никакви чувства. Неотстъпчив е пред Хемон, защото иска да му даде реален пример за държавник. Владетелят трябва  да бъде лишен от чувства. В своя живот Креон забравя да си зададе въпроса, какво трябва да направи човекът Креон и царят Креон? Той не иска да отмъсти на никои, просто иска законите му да бъдат спазвани. Разбира човешката си грешка едва, когато вижда сина си и жена си мъртви. Искрено съжалява, че заради законите той  е загубил най-скъпото своето семейство. Със своята неотстъпчивост не постига абсолютно нищо.

Конфликтът между Креон и Антигона остава неразрешен. Никои не надделява, а всеки губи това, което му е най-скъпо!

Основната мисъл на Софокъл, че на света няма щастливи хора е олицетворение и на тази негова трагедия.

В стремежа си да направят добро хората все повече затъват в собственото си нещастие !