"Да бъдеш или не"

"Да бъдеш или не"

В началото на ІІІто действие стои прочутият монолог на Хамлет" Да бъдеш или ?..", който представя логически завършек на монолога от ІІро действие. Сложни дилеми терзаят героят. Той би могъл да сложи край на мъките или търпеливо да понася „ стрелите на свирепата съдба”. Но може и да се опълчи срещу морето от зло и именно това той избира. Обстоятелствата му налагат до този момент  да остане бездеен, което го тласка към вътрешен конфликт със самия себе си. Силата на разума му казва, че не е време за действия, докато не получи неспорими докателства за вината на Клавдий. Тази склонност към разумни, обмислени, добре претеглени решения поставят Хамлет в измернията на новата ренесансова епоха, въпреки че не се е отърсил докрай от средновековните предразсъдъци.

С действието на Хамлет се убеждаваме, че ние трябва да се борим до край за нашите ценности неща. Не трябва да се предаваме, а да продължим до край започнатото безначение какво ще ни струва това и какви ще са последиците. Трябва да защитаваме нашата позиция, без да се интересуваме от това какво мисля другите и какво правят, за да ни се противопоставят или да ни попречат по някакъв угоден за тях начин. Пред нас не трябва да застават никакви пречки. Трябва да сме борбени и целоустремени. Да вземем за пример Хамлет. Той обича Офелия, обаче не може да й се довери, защото знае, че тя е марионетка в ръцете на баща си, а от там и на Клавдйй, неговия най-голям враг.Ако се разкрие пред нея истината за лудостта си, рискува много, защото тя с нейната невинна душа без да иска може да го издаде и да осуети грандиозния му замисъл срещу злото и да не може да отмъсти за баща си. Хамлет не желае да оцени обичта й и отказва да свърже живота си с нея и поради тези причини се превръща в неин коствен убиец. Офелия става жертва на обстоятелствата. Смъртта на баща й и лудостта на любимия й са причина за нейната дълбока душевна криза, довеждащи до нейната лудост и нейното удавяне в реката, тоез за нейната смърт. Това ни подсказва, че  не трябва да се доверяваме на никого, защото не може да сме сигурни на чия страна е и какво крои зад гърба ни, дали няма да ни предаде на нашия враг и да провали нашите планове по някакъв начин.Трябва да разчитаме само на себе си, защото така ще преуспеем в краткия си живот.