"Изворът на Белоногата" - ЕСЕ

"Изворът на Белоногата" е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка и жена. В Гергана е въплатена здравата и дълбока нравствена сила на девойката от народа. Чрез нея се разкрива българската философия за живота, основаваща се на любов и личен избор,тясно свързани със свободата. Това, което откроявя Гергана от останалите и което я превръща в идеал за съвършенство е чистотата на чувствата и и безкористната и любов. Както е казал Пенчо Славейков “Измяна в любовта е за българката Божие проклятие “. Това в пълна степен важи за Гергана, тъй като тя всячески се опитва да запази неприкосновеността на чувствата си и свободата да избира. П.Р.Славейков описва любовта мужду Гергана и Никола като честна, възвишена и вярна. Той нееднократно подчертава принадлежността на героите един на друг, като по този начин обвързва съдбите им, довели до нещастен завършек: двамата лика-прилика, като два стръка иглика, двамата млади, зелени- един за други родени, Това обвързване и вярата в чистотата на любовта дават на Гергана смелостта да ги защити пред не кой да е , а самия везир. Нейното противопоставяне изважда наяве непоколебимостта и решителността на младата българска девойка, нейната вътрешна сила. Тя се е обрекла в любов,а тази клетва е ненарушима: аз съм се клела,заклела и клетвата ми вярна е: първо ми либе Никола- първо венчило той ще е... *** Пред тебе ,аго, нищо е, Но за мен, знаш ли, всичко е, Воля аз него, то него ... Друг акцент в творбата свидетелстващ за съвършенството на Герганиния образ е израза на чиста патриотична обич в песента и за цветята.Той още показва за приемствеността в знанията за ползите на човека от природата и високата природна култура на българската девойка. Тази култура създава у Гергана усет за красотата на природата и нейноте дарове.В думите на Гергана всяко цвете е облъхнато от нейната грижа и обич и всяко е единствено и уникално: син кремък, жълта латинка, бял кремък чисто сребърен, бисерно ,росно леденче, крехка върбица клоната,... Обичта на Гергана към цветята символизира обичта и към българското и родното,което тя противопоставя на потисническото. Тя свързва цветята със свободата и възможността за волен живот: Хубаво всичко на село, охолно ,аго, на воля! Гергана не просто обича,тя черпи своите сили от тази любов, като по този начин остава непреклонна за “съблазнителните” увещания на везира. Тя пази българската същност в себе си-решимост ,смелост, непреклонност, любов. И когато везирът се опитва да и отнеме тази същност насила,Гергана проявява единствената свобода,която не може да и бъде отнета-да избира.Тя предпочита да пожертва живота си ,пред това да го обезчести: На живот си ми господар, но на волята не ми си ! Без воля стопан ставаш ти На мъртво сърце студено... Тази жертвоготовност е израз на възвишената душевност на една проста българска девойка , която е готова на всичко за да запази душага си чиста пред Бога,а сърцето си чисто пред любимия. Този акт на самопожертвование успява да сломи дори коравата воля на везира.Това само по себе си показва за дълбокото уважение и почит, който българската девойка вдъхва във везира и свидетелства за възвишеността на нейния образ. Мъдрите хора са казали: ” Човек не се оценява само по действията си,не само по любовта ,а и по омразата.” Ето защо представата за един човек е съвкупност от идеали,настроения и емоции. Това, което отличава Гергана от останалите българи е,че тя е изтъкана от любов. В душата и място за омраза няма. Тази любов, примесена с чувството за дълг към родината, придават на Гергана неповторимата осанка на идеала за българката –възрожденка.