Словото-път към познанието (есе по хуманитарен проблем с цитати от " Проглас към Евангелието на Контсантин Кирил Философ) Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога.
Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.Докато младата плът се развива, за да достигне до зряло тяло, душата все още спи мъртва.Тя чака да бъде събудена и да започне своето пътешествие по пътя на познанието.Началото на живота на душата трябва да бъде Словото.
То е, което " кърми човешките души " и им дава всичко, от което имат нужда, както майчината кърма засища малкото дете и дава начало на живота му.Словото е храна за душата, както хлябът за тялото.То(тялото) умира без хляб - " така всяка душа отпада от живота, когато няма Божи живот/, когато не слуша Божието слово. "
Всеки път, който не води към непорочност и чистота, е празен.Той е без смисъл и неговият край е земен.Той(пътят) започва от раждането на плътта и свършва с нейната смърт.Защото всяко нещо, което има начало, има и край.А Словото и душата са вечни.Пътят, водещ към Бога, започва от пробуждането на душата и продължава отвъд материалния живот.Този път е правият, който трябва да поеме всяка душа, " която иска да отхвърли безброя от грехове - /, даотмахне тлението на този свят,/ та така да намери райски живот / и да избегне от пламтящия огън... " .Тя трябва да се извиси над " мръсната тлен на плътта " и да се насочи право към Господа, за да пребъдне в Него.
Опознавайки Словото, душата опознава Господ, тя открива Неговите закони, които ще й помогнат да разграничи добро от зло, позволено от забранено и така да започне вътрешната си борба срещу лукавия.По този път душата ще се приближи до Господа и ще се отрече от греха, който я отделя от небесния живот.
Словото е връзката на слабата и податлива на изкушения душа с Бог, Който й праща Словото, именно за да се освободи от властта на плътта и да започне нов живот, да открие същността на своето съществуване и да тръгне по пътя към познанието на Бога.
Душата е вечна.Нейното начало символично е обединяването й с плътта, за да съществува човекът.Без Слово душата пак я има, но тя е мъртва, остава роб на плътта и греха.Душата служи на тялото, за да задоволява материалните му потребности и самата тя гние, заедно с тялото.Тя живее мъртъв живот, без никакви стремежи и борба.В нея съпротивлението срещу лукавия е съвсем слабо, защото липсват вярата и волята.Безкнижната душа е безпътна.Животът й е жалък.Тя няма цели, които да се стреми да постигне.Не знаме що е успех и неуспех, затова и не страда.Потъва в греховност заедно с тялото, не неговото гниене има край, понеже тялото не е вечно, докато мъртвата душа ще продължава да гние и след смъртта. В наще време малко са хората, които бдят над своите души и осъзнават силата на Словото, търсят го и вярват в него.Марцина са онези, осмелели се да поемат тежкия път към познанието и да се отрекат от светския живот.
Пазете душите си будни, въоръжете ги с най-силното оръжие - Словото.Нека възстанат срещу похотта и греха, които ни заливат отвсякъде, за да се спасят.Приемете Словото в душите си, защото то е началото на правия път, в него е истината и то ще съживи живота на душата и след смъртта.